БИО ДАР

ИС­КАМ НА МЕН ДА МИ Е СГО­ДА В МО­Е­ТО ТЯ­ЛО

Ин­тер­вю с Кем­бъ­ла ­ Как от­с­лаб­на 24 кг?

Ако ня­кой очак­ва да про­че­те стан­дар­т­но ин­тер­вю с во­де­щия на пре­да­ва­не­то "Кем­бъл­га­рия" по ра­дио НЕТ, из­вес­тен на всич­ки ка­то Кем­бъ­ла, ед­ва ли мо­же да му се слу­чи ня­ко­га. Ма­кар, че са­мият той твър­ди, че все­ки дел­ни­чен ден от 11 до 12 ча­са (ос­вен, ако не е ре­шил, че има дру­га ра­бо­та или не му се ра­бо­ти) пред­с­та­вя в пре­да­ва­не­то си не­ща­та от жи­во­та през пог­ле­да на един обик­но­ве­но ви­сок чо­век, всъщ­ност при не­го ня­ма ни­що сред­но. Всич­ко е край­но и реч­ни­кът му е най-бо­га­тия в со­фий­ския ефир, и чув­с­т­во­то му за ху­мор не е ка­то на дру­ги­те, за еру­ди­ци­я­та да не го­во­рим. И сла­ва Бо­гу! Стран­но е до­ри то­ва как из­вед­нъж е ре­шил, че тряб­ва да се ос­во­бо­ди от за­ви­си­мост­та на ки­лог­ра­ми­те си и се раз­де­лил с 24 от тях бла­го­да­ре­ние на ком­плек­та за от­с­лаб­ва­не "Ме­до 5".

Как се каз­ва­ше пре­ди да при­е­меш ар­тис­тич­ния си псев­до­ним Кем­бъ­ла?

­ Емил.

От­къ­де ид­ва то­ва Кем­бъ­ла?

­ Ка­то иг­ра­ех фут­бол и бях де­бел ме на­ри­ча­ха Ш...кем­бъл... Ш...кем­бъл...

Ка­къв си бил пре­ди да ста­неш Кем­бъ­ла?

­ Се­га от­с­лаб­нах и съм Кем­бъл.

Кое е оно­ва, от ко­е­то, ако мо­же­ше да се от­ка­же­ш, би за­бра­вил ня­къ­де в ми­на­ло­то ?

­ От всич­ко, от це­лия си жи­вот.

И ще за­поч­неш на­но­во от днес?

­ Ами то­ва го пра­вя поч­ти през ме­сец-два. Сме­ням при­я­те­ли­те и за­поч­вам от­на­ча­ло.

То­ест, ти се чув­с­т­ваш сво­бо­ден чо­век?

­ Ами сво­бод­ни­ят е ек­с­цен­т­ри­чен, за­що­то пра­ви то­ва, ко­е­то ис­ка.

Без да се съ­об­ра­зя­ва с дру­ги­те?

­ Съ­об­ра­зя­вам се с дру­ги­те. Ек­с­цен­т­ри­чен не оз­на­ча­ва не съ­об­ра­зя­ващ се с дру­ги­те, ек­с­цен­т­ри­чен зна­чи раз­ли­чен. Бук­вал­но, спо­ред мен, оз­на­ча­ва вид сво­бо­да. Съ­об­ра­зя­вам се с дру­ги­те, раз­би­ра се. Зачитам сво­бо­да­та на все­ки, но съм сво­бо­ден за се­бе си. Мо­же би глу­па­во го ка­зах. Ти ме ка­раш да се оп­рав­да­вам за­то­ва, че съм раз­ли­чен...

Ка­жи ми за тво­е­то пре­да­ва­не, ко­е­то се­га пра­виш?

­ Пре­да­ва­не­то се каз­ва "Кем­бъл­га­рия", скром­нич­ко. Всич­ко, ко­е­то се случ­ва на­о­ко­ло, видяно с пог­ле­да на обик­но­ве­но ви­со­кия чо­век. Не гле­дам от нис­ко­то на ку­че­то, ко­е­то знае да се умил­к­ва, не гле­дам и от по­зи­ци­я­та на ня­как­ви ин­те­лек­ту­ал­ни ве­ли­ка­ни, ко­и­то съ­що не са на ни­во­то на нор­мал­ния чо­век. Прос­то гле­дам от 175-те сан­ти­мет­ра на нор­мал­но раз­ви­тия мъж и каз­вам то­ва, ко­е­то мис­ля.

Доб­ре, не­ка да си по­го­во­рим за най-го­ле­мия нар­ко­тик спо­ред теб ­ хра­на­та. Раз­б­рах, че си имал стра­хо­тен ус­пех с про­мя­на­та на сво­е­то тя­ло. Как ре­ши, че ис­каш да бъ­деш друг?

­ Бях 96 кг. Хо­дя да ри­там от вре­ме нав­ре­ме. Вед­нъж бях­ме в един при­я­тел хо­ке­ист. Ве­чер­та ре­ших да ос­та­на да спя у тях в Бис­т­ри­ца, да ядем и да пи­ем. Ес­тес­т­ве­но, след ма­ча тряб­ва­ше да се къ­пя. А той, без да ми­на­ва за сек­с­ма­ни­як си оби­ча же­на­та и си я пол­зот­во­ри по ня­кол­ко пъ­ти на ден. И е пос­та­вил ог­ле­да­ла в ба­ня­та ­ ка­то сти­му­лант ли, знам ли к'во. Ка­то се ви­дях ка­къв съм бел и де­бел, си ка­зах: "Доб­ре, че ня­ма ак­ти­вис­ти от Грийн­пис да ме из­х­вър­лят об­рат­но в мо­ре­то". Точ­но ка­то един бял кит, из­х­вър­лен на бре­га бях. И ми ста­на жал за се­бе си.

Аз пре­ди се ше­гу­вах с Ва­са Ган­че­ва де­то един ден зас­та­на­ла пред ог­ле­да­ло­то и си ка­за­ла: "Бо­же, как­ви прек­рас­ни но­зе, как­ви прек­рас­ни тън­ки ръ­це, как­ва та­лия! Жал­ко, че всич­ко е скри­то под 80 кг сла­ни­на." И си ка­зах: "Доб­ре, къ­де ос­та­нах аз, ак­тив­ни­ят спор­тист де­то се за­ни­ма­ва с как­ви ли не спор­то­ве?" Прос­то не мо­жех да се поз­ная. И си сед­нах на гъ­за, и та­ка.

Доб­ре, но как ре­ши да от­с­лаб­ваш точ­но по то­зи на­чин, а не по ня­ка­къв друг, има тол­ко­ва раз­лич­ни ди­е­ти.

­ Поз­на­ва­ме се от го­ди­ни с Бате Асен. Аз ос­вен не­го­ви­те ме­до­ви­ни, той ги па­зи в ня­как­ва стра­хот­на тай­на, не каз­ва как­во е то­ва "Ме­до 5", хо­дя и да спор­ту­вам. Шест дни в сед­ми­ца­та съм в за­ла­та. Не ме мър­зи, ко­га­то чо­век ис­ка да нап­ра­ви не­що, той го пра­ви. Знам, че зву­чи ста­ро­мод­но за се­тен път, но е та­ка. Ка­то не ис­ка да го пра­ви, на­ми­ра при­чи­на. Це­ли ци­ви­ли­за­ции са би­ли гим­но­фи­ли ­ та­ки­ва, ко­и­то са оби­ча­ли и бо­гот­во­ре­ли тя­ло­то. Здрав дух в здра­во тя­ло! Как­во ло­шо има в то­ва да из­глеж­даш доб­ре? То­ва не е ува­же­ние към дру­ги­те, а към мен. Аз ха­рес­вам мо­е­то тя­ло, с мо­я­та ко­жа, с мо­и­те мус­ку­ли и ис­кам да из­г­леж­дам доб­ре в мо­и­те очи. Дре­ме ми на сай­де­ра да­ли ня­коя уче­нич­ка ще се об­ръ­ща по­дир мен, за­що­то съм из­вес­тен или за­що­то из­г­леж­дам доб­ре. Аз ис­кам на мен да ми е сго­да в мо­е­то тя­ло.

А про­ме­няй­ки тя­ло­то си, усе­щаш ли, че си се про­ме­нил и ти са­ми­ят?

­ Би би­ло про­мя­на, ако е не­о­съз­на­та, аз съз­на­тел­но съм вър­вял по тоя път. Та­ка че то­ва е би­ло сред­с­т­во­то да стиг­на до то­зи тип по­ве­де­ние, ко­е­то имам се­га. То­ест, ако ня­маш кин­ти, ти се съ­об­ра­зя­ваш с то­зи, кой­то пла­ща смет­ка­та. Ако не из­г­леж­даш доб­ре, ти се съ­об­ра­зя­ваш с же­ни­те, ко­и­то по­лз­ваш и из­би­раш оне­зи, ко­и­то би­ха те ха­ре­са­ли. А ко­га­то си сво­бо­ден и мо­жеш да си пла­тиш във все­ки от смис­ли­те, ти из­би­раш за как­во пла­щаш. Дос­та­тъч­но дъл­го чо­век жи­вее на то­зи свят, за да мо­же да се про­ме­ни. И дос­та­тъч­но мно­го по­не­дел­ни­ци има, с ко­и­то чо­век мо­же да за­поч­не про­мя­на­та. Един­с­т­ве­но­то е, ко­га­то чо­век ос­та­не на­са­ме, не мрач­но да мас­тур­би­ра вър­ху мин­де­ра на ску­ка­та, а да се за­мис­ли да­ли та­зи мас­тур­ба­ция не би мог­ла да бъ­де свър­ше­на на жи­во с по­до­ба­ва­що­то съ­щес­т­во, как­во­то ще да е там. Но за да го имаш, тряб­ва да се пот­ру­диш вър­ху се­бе си.

С удо­вол­с­т­вие бих про­ме­нил не­мър­ли­ви­те към се­бе си хо­ра, хо­ра­та, ко­и­то пър­дят зад бю­ра­та си и се оп­рав­да­ват, че ня­мат ра­бо­та. Ня­мат, за­що­то са мър­зе­ли­ви. А мър­зе­лът е най-го­ле­ми­ят по­рок на све­та. Все­ки, кой­то го мър­зи има оп­рав­да­ние за­що не ра­бо­ти. Те­зи, ко­и­то ис­кат да из­ка­рат кин­ти, са­мо да се ог­ле­дат и па­ри­те са на­о­ко­ло. Иди и ку­пи за 4 ле­ва сем­ки от па­за­ра, из­пе­чи ги и иди на един мач. Без да пла­щаш да­нък, ще имаш 100 ле­ва от те­зи 4, са­мо че за цел­та тряб­ва да свър­шиш не­що. Или иди мий вхо­до­ве, ще имаш 5-600 ле­ва на сед­ми­ца. Но хо­ра­та ги мър­зи да бач­кат, мър­зи ги да ра­бо­тят вър­ху се­бе си. Мър­зи ги да из­г­леж­дат доб­ре, а ти ис­каш да бъ­да то­ле­ран­тен към тях. Да, то­ле­ран­тен съм до тол­ко­ва, че не ги за­бе­ляз­вам. За­що да уби­вам тлъс­та­та же­на, ко­я­то вмес­то да из­г­леж­да доб­ре, стои и на­би­ва кюф­те­та и ке­бап­че­та от ня­кой, кой­то я е по­чер­пил, що­то ще я опъ­не ве­чер­та. Ай­де, не­ма нуж­да!

Всич­ки же­ни са ху­ба­ви, всич­ки спор­то­ве са ху­ба­ви. Фи­зи­чес­ка­та дей­ност но­си удов­лет­во­ре­ние не от то­ва да по­бе­диш дру­гия от­бор или със­те­за­те­ля сре­щу теб, а от то­ва, че ор­га­низ­мът ти се под­чи­ня­ва. Ра­бо­ти­ла ли си в екип? Аз къ­де­то и да оти­да съм ня­ка­къв на­чал­ник. И хо­ра­та са го­то­ви и гъ­за си да да­дат за мен, за­що­то прос­то зна­ят, че аз съ­що съм го­тов да го дам за тях и се гри­жа за тях. Ко­га­то спор­ту­ваш, как­во­то и да е тя­ло­то ти се под­чи­ня­ва по съ­щия на­чин.

Съ­що­то не­що е и с тя­ло­то. Хо­дя, блъс­кам в за­ла­та, пия Ме­до-та­та на Бате Асен и знам, че на дру­гия ден тя­ло­то е мое, за­що­то аз съм се гри­жил за не­го.

Би ли ис­кал да при­ю­тиш всич­ки хо­ра в "Кем­бъл­га­рия" или ис­каш да из­бе­реш жи­те­ли­те на та­зи своя те­ри­то­рия?

­ Не се бях за­мис­лял, че мо­же да е те­ри­то­рия. Ако све­тът бе­ше та­къв, ка­къв­то е в мо­я­та гла­ва, ще­ше да е прек­рас­но. Са­мо, че то­зи свят ще­ше да е мно­го ан­га­жи­ращ за обик­но­ве­ния чо­век, за­що­то аз не умея да про­ща­вам. Прос­то не умея, опит­вам се и не умея. Тук не ти го­во­ря за из­не­ве­ри. Или си ми при­я­тел, или не си. При­я­тел зна­чи при­я­тел, стан­дар­т­ни­те ста­ва­ния пос­ред нощ и т.н.

Вяр­ваш ли в пи­са­но­то от съд­ба­та, звез­ди­те..?

­ Имам на­пи­са­на кни­га, ко­я­то е точ­но на та­зи те­ма­ти­ка, с ко­я­то мно­го съм горд. На­ши­те мом­че­та, ка­то бя­ха в Аф­га­нис­тан, си я за­не­со­ха на сви­тъ­ци и я зна­ят на­и­зуст. Без да из­ме­ня ни­то ед­но име, ни­то един факт, съм я пи­сал с тай­ни не­ща, ко­и­то са ми се случ­ва­ли, ко­и­то се че­тат ве­чер по мрак, за­що­то през де­ня гу­бят от ма­гич­ност­та си. През де­ня мо­гат да те взе­мат за на­луд­ни­чав. Кни­га­та е ог­ром­на, ло­шо­то е, че хо­ра­та, ко­и­то ми да­до­ха па­ри да я из­дам, не ми ка­за­ха ­ из­дай я неп­ре­мен­но и аз из­хар­чих па­ри­те. И ги пи­там ­ се­га да я из­да­вам ли, а те ­ ами, как­то ре­шиш. И тя си стои та­ка, ча­ка.

Ти не оби­чаш хо­ра­та, та­ка ли?

­ Оби­чам ги, не ми ли ли­чи, че ги оби­чам?! Аз оби­чам ри­ба­та, оби­чам да я ло­вя, но как­то виж­даш, я пус­кам об­рат­но. Оби­чам же­ни­те, ето тук ме ча­кат ня­кол­ко да им обър­на вни­ма­ние. Как­во, мис­лиш, че не бих ис­кал епи­дер­мал­но да съп­ре­жи­вея с тях ли? Ама как­то виж­даш, не им об­ръ­щам вни­ма­ние, не за­що­то ми е бед­на фан­та­зи­я­та. Ако оби­чаш де­те­то си, ня­ма да го нап­ра­виш ня­ка­къв глез­льо или Путьо Ма­рин­кин, ами ще му да­деш хля­ба в ръ­це­те и ще му по­ка­жеш как мо­же сам да жи­вее. А не, ти ка­то ум­реш, то да се чу­ди как­во да пра­ви.

Кни­га­та ми не е точ­но ав­то­би­ог­ра­фия, или е хи­пер страш­но, та­ко­ва дре­хо­нас­т­ръх­ва­тел­но или е су­пер смеш­но. Не е но­ме­рът да из­ка­рам кин­ти от то­ва. То е ка­то с му­зи­ка­та. Имам из­да­де­ни 7 ал­бу­ма, два пъ­ти съм бил най-про­да­ван в Бъл­га­рия, как­ви ли не кла­са­ции съм пе­че­лил. Пи­ша му­зи­ка, текст и аран­жи­мент, пея, от вре­ме на вре­ме и сви­ря на кой­то ин­с­т­ру­мент ис­кам. Зна­чи ка­то нап­ра­вя ед­но пар­че, ве­че не ме ин­те­ре­су­ва не­го­ва­та съд­ба, то не е мое. Зна­еш ли, сре­ща ме ня­как­ва в Со­зо­пол и ми каз­ва: "Тая пе­сен, бла­го­да­ря ти за нея, е на­пи­са­на за мен." Зна­чи тя е ней­на­та пе­сен, не е мо­я­та.

Раз­ка­жи ми за сво­я­та ди­е­та, каз­ваш, че не си за­ви­сим от хра­на­та?

­ Не, ям как­во­то си ис­кам, ама аб­со­лют­но как­во­то си ис­кам. Ня­кой път пре­яж­дам, друг път ­ не. Ям от на Бате Асен Ме­до-то. И то­ва е. Тре­ни­рам все­ки ден. Бо­же, изяж­дам по 4 кг крем ка­ра­мел, зна­еш ли кол­ко са 4 кг крем ка­ра­мел?! Ка­то ям, ям, за да се на­ям. Аз ка­то пия, пия, за да се на­пия. Ка­то сва­лям ед­на же­на, я сва­лям... Ка­то оти­вам на ри­ба, оти­вам, за да хва­на ри­ба. То­ва да­ли ще я пус­на пос­ле ня­ма зна­че­ние. Всич­ко има цел. Стоя в ра­ди­о­то, за да ме слу­шат.

Кои са фе­но­ве­те ти?

­ Аз хо­ра­та не ги броя на фе­но­ве и не фе­но­ве. Фе­но­ве­те са не­що мно­го тъ­по. Те са без­к­ри­тич­ни. Пред­по­чи­там хо­ра­та, ко­и­то те ха­рес­ват, за­що­то те имат пра­во да ис­кат от теб да се про­ме­няш ­ към доб­ро или ло­шо. Как­ви фе­но­ве? Кой има фе­но­ве в Бъл­га­рия? И аз съм фен на "Лев­с­ки", ама не им хо­дя на ма­чо­ве­те, от­как­то взе­ха да ги ку­пу­ват. За­що­то оби­чам "Лев­ски". Фе­но­ве има Ру­ши, за­що­то са без­к­ри­тич­ни. Я, ми из­та­на­ни­кай ед­на пе­сен на Ру­ши...

Въпросите зададе Ива Валентинова

                                                                                                                                                      още от книгата на Кмбъла