На 22 януари 2004-та Драго Драганов ще навърши Христова възраст. И още от есента се е отдал на равносметка. През изминалите 33 години той е завършил “Предучилищна педагогика”, но повече от десетилетие работи в телевизията. Започва като репортер в “По света и у нас”, после идват новините на Ефир 2, цели пет години е в “Частен случай”, за да стане водещ на телевизионното шоу “Чай”, където и сега прекарва с феновете си всяка неделна сутрин.

Само не си мислите, че в очакване на светлата дата Драго единстевно седи и мисли. Наред с изданията на предаването, той завърши и своя албум “Ако си ангел”, а най-вече поработи върху себе си в посока на една положителна промяна. Не само отслабна, но твърди, че гледа под нов ъгъл върху начина си на живот, за което принос има и неговата добра приятелка примата на българската поп сцена Лили Иванова.

- Драго, успя ли да разбереш, кое е най-голямото богатството?

- Най-голямото богатство за мене е тишината. Мога да й се наслаждавам най-често само в мечтите си - в представите си за отдих сред природата, за някакво усамотение, което е и творческо, и чисто човешко. Всеки има нужда от тишина. Ако говорим за богатство в нравствения аспект, трябва да повтарям всички онези, които са изброявали, че това е приятелството, добронамерените отношения, отдадеността на работата... Но много хора говорят красиво напоследък, а всъщност вътре в себе си не са красиви. Жонглират с шаблони, опитват се да си предават важност, а всичко това е излишно. Животът е низ от простички неща, много лесно обясними.

- Наистина има някаква промяна в тебе, отслабнал си малко...

- Не малко, надявам се да съм доста. И мисля, че това ми се отразява добре.

- Как се грижиш за душата и тялото си?

- В интерес на истината искам да кажа на хората следното: Преди две години бях един тарбух, хранех се безотговорно към организма си, не се интересувах изобщо от това, което ям. Да не говорим за количеството, което поглъщах. Под влиянието на Лили Иванова, която е изключителен перфекционист във всяко отношение и с огромно внимание се отнася към храненето, аз промених своя режим. Бавно и постепенно. Получих ефект, който се опитах да подсиля с едно от разпространените, може би най-популярни средства за отслабване. Оказа се, че то има двоен ефект - постигаш резултат за определен период от време, след което обаче получаваш вълчи апетит и много бързо натрупваш килограми. И само за една зима отново заприличах на прасе. (Не искам да спестявам епитети, когато се отнася за самия мен.) Отново под въздействието на Лили, аз се върнах окончателно, трайно и този път смея да кажа - завинаги, към правилен режим на хранене. Тъй като водя заседнал начин на живот, освен в дните, в които имам сценични изяви, започнах да се ям веднъж дневно. Повярвай ми, ако мянюто е пълноценно, то по никакъв начин не нарушава функциите на организма. Напротив даже облекчава храносмилането и получаваш необходимата енергия за начина на живот, който водиш. Твърдя, че човек трябва да съобрази храненето си с начина на живот, който води. Как да не затлъстееш, ако работиш на бюро или вършиш само домакинска работа, което ни се струва уморително и е тежко, но не изисква чак толкова много енергия.

- А движение?

- Често ходя пеша. Общо взето опитвам се да се движа. Не спортувам, защото за съжаление не съм научен за това. Не съм възпитаван, никой не се е грижил от малък да придобия някакви спортни навици, което е много важно. Изхвърлих трайно захарта в нейния чист вид. Не ям свинско месо, предпочитам пилешко, зеленчуци, най-вече задушени, а не пържени. А винаги, когато мога - и сурови. Човек може да напълни стомаха си с домати, които между другото са не съвсем лека храна. И организмът достатъчно работи, за да смели тази храна. Краставици, ябълки, това са все неща, които спокойно могат да ти създадат усещане за ситост и в същото време, ако си гладен да ядеш още и още, защото няма проблем с усвояването им.

- Имаш ли порок, с който не можеш да се пребориш?

- Не мога да се преборя със слабостта си към сладките неща. Но аз ям, ето вчера изядох едно огромно парче торта. Но на фона на това, че 2 седмици не съм близнал нищо сладко, това не е фатално. Преди ядях първо, второ и трето, всеки ден по три пъти. И естествено трупах килограми. Много важно нещо - не ям сол. Захар от време на време си позволявам, защото това е все пак моята слабост, но сол - категорично не, абсолютно. Общо взето се научих на някои неща.

- Ти имаш отношение към кулинарията, дори в предаването ти се появява такава рубрика...

- Преди, когато живеех сам, страшно много готвех. Разказвал съм за кулинарните фестивали, които уреждах вкъщи. Но откакто живея с баба ми, тя владее кухнята и аз се съобразявам с това. Може би вече две години не съм се завъртал изобщо край печката, нищо не съм пипал. Чувствам се страхотно, защото има някой, който се грижи за мен. И тя е щастлива, че не е сама. Е, разбира се, има моменти на неудобство, все пак разликата във възрастта е много голяма. Аз обичам шумни компании, тя има нужда от спокойствие, но пък се грижим един за друг и това ни прави щастливи.

- Драго, като те гледам на екрана, ми се струва, че дълбоко в себе си си тъжен човек...

- Сигурно съм някакъв лирически герой, Пиеро...

- Това ли те отведе под цирковото шипито преди време?

- О, не, точно обратното. Там ме заведе яростната ми жажда за радост, за цветност, за силни емоции. Това е нещо, което не се описва с думи. Много пъти съм се опитвал да обясня любовта си към цирка и въобще любовта, но явно не умея да го направя с думи. И точно там се получава разминаването, неразбирането. Това, което преживявам говорейки за цирка в никакъв случай не може да бъде съпреживяно от някой, който ще чете моите думи в момента. Но аз искам хората да продължат да вярват, че този Драго, когото виждат на екрана е 100 процента истински. И щом истинският се е променил, значи и неговият екранен образ трябва да се промени.

- Да те питам ли за по-далечни намерения?

- Те са свързани с това на всяка цена да се огледам и да намеря някакво друго пристанище за кораба на мечтите си, защото те никога не са били свързани с работата ми в телевизията. Убеден съм, че много скоро ще настъпи моментът, в който ще кажа - това, което можех да дам от себе си, го дадох. И затова смятам, че 2004 година ще бъде особено важна в живота ми, освен година на преосмисляне на всичко случило се дотук. Ще преобърна живота си, вече съм си дал дума.